Преди много години бившият първи в клетата ни държава обяви, че българският спорт трябва да има само едни ниво – Световно, Олимпийско (цитирам дословно!).

Така да се каже, маркира стандартите на спорта у нас. Какво се случи в последствие, знаят всички и не си струва да се споменава, но конкретно във футбола понятието „български стандарт” си остана и не само това, но и така се наложи като някакво паразитно определение, та се употребява от всички, специалисти, играчи, други играчи и най-вече журналисти.

"Мачът бе добър за българските стандарти!" – това ще чуете след края на почти всяка 90-минутна инквизиция на топката, а употребилият този комичен нонсенс, дълбокомислено гледа в камерата, сякаш тъкмо е завършил изследванията си върху теоремата на Стокс за повърхностния двоен интеграл.

А за да е още по-прецизен, би могъл да каже, "Мачът бе изпълнен по БДС- 2648 от 2011г." Кратко точно и ясно! Тук обаче има един лек нюанс. Стандартите са документи, разработени с консенсус на основата на обединяване на резултатите от науката (разбирай футбол), технологиите (сивата страна на футбола) и производствения опит (предварително уредени производствени резултати).

 Т.е. стандартите се полагат за години напред. Да, ама с нашия футбол е малко по-различно. Едни бяха стандартите през 70-те, други през 80-те, да не говорим за тези през 90-те. Тогава близостта до байтошовите разбирания бе една ръка, сега е цял космос. И маркировката при стандартизацията трябва непрекъснато да е различна.

Например БФС – 4 33 2.5 от 2011г. Което ще рече: Български футболен стандарт – 4-та урна, 3 от Англия, 3 от Швейцария, 2.5 клубен коефициент.

Е, това вече си е истински наше,световно и олимпийско ниво!